Гергана Кадийска Не гоня съвършенство.
Гоня дълбочина.

Винаги съм се чувствала като изследовател. Като дете, което тепърва е стъпило на земята и вдига камъчето, пипа пръстта, разглежда тревата. Вярвам, че всички сме такива, от раждането до края на живота си. И че именно търсенето ни променя. Докато търсим, растем; спрем ли да търсим, спираме и да се променяме.

Израснала съм в среда на няколко поколения художници. Графиката е част от начина, по който гледам света. Избрах я още в Художествената гимназия „Цанко Лавренов“ в Пловдив и продължих с нея в Нов български университет в София. В нея обичам експеримента и силата на контраста, тъмното и светлото, светлината и сянката. Чрез тях мога да предам своето усещане и своя темперамент.

Най-голяма свобода откривам в монотипията. Рисувам образа върху плоча и го отпечатвам върху листа един-единствен път, без тираж. Докато работя, мога да добавям, да отнемам, да размивам и да променям образа. Обичам в изкуството да сътвориш нещо само веднъж, да не можеш да го повториш.